„УГЛЁМ НАМЕТИЛ НА ЛЕВОМ БОКУ...”
Анна Андреевна Горенко/ Ахматова (1889-1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
С ВЪГЛЕН НА ХЪЛБОКА ЛЯВ ТИ СПЛЕТИ
С въглен на хълбока ляв ти сплети
място да стреляш пак,
птица с тъгата ми да отлети
в нощния пущинак.
Няма да трепне твойта ръка.
Скъпи, да чакаш недей.
Литне ли птицата – мойта тъга,
кацнала в клоните, нека запей.
И там от прозорец спокоен свой
някой да ме различи:
„Глас е познат, но без думи е той!” –
и да сведе очи.
Ударения
С ВЪГЛЕН НА ХЪЛБОКА ЛЯВ ТИ СПЛЕТИ
С въ́глен на хъ́лбока ля́в ти сплети́
мя́сто да стре́ляш па́к,
пти́ца с тъга́та ми да отлети́
в но́штния пуштина́к.
Ня́ма да тре́пне тво́йта ръка́.
Скъ́пи, да ча́каш неде́й.
Ли́тне ли пти́цата – мо́йта тъга́,
ка́цнала в кло́ните, не́ка запе́й.
И та́м от прозо́рец споко́ен сво́й
ня́кой да ме различи́:
„Гла́с е позна́т, но без ду́ми е то́й!” –
и да сведе́ очи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Ахматова
УГЛЁМ НАМЕТИЛ НА ЛЕВОМ БОКУ...
Углём наметил на левом боку
Место, куда стрелять,
Чтоб выпустить птицу – мою тоску
В пустынную ночь опять.
Милый! не дрогнет твоя рука.
И мне недолго терпеть.
Вылетит птица – моя тоска,
Сядет на ветку и станет петь.
Чтоб тот, кто спокоен в своем дому,
Раскрывши окно, сказал:
„Голос знакомый, а слов не пойму” –
И опустил глаза.
1914 г.
Анна Ахматова
ВУГІЛЛЯМ НА БОЦІ НАМІТИВ… (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Намітив вугіллям на боці, в кутку,
Місце – отож стріляй,
На волю вже птаха – мою нудьгу
В пустелю нічну випускай.
Любий! Твоя не тремтить рука.
Недовго терпіти мені.
Вилетить птахом моя нудьга,
Стане співати пісні.
Щоб той, хто десь в хаті вікно відкрив,
Дуже спокійно сказав:
„Голос знайомий, бракує слів” –
І очі мерщій сховав.
---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Ахматова (Анна Андреевна Горенко/ Ахматова) е родена на 11/23 юни 1889 г. в курортен район край Одеса. Първото си стихотворение пише на 11-годишна възраст, първите й поетични публикации в печата са от 1907 г. Учи право в юридическия факултет в Киев и в историко-литературния факултет в Петербург. Представителка е на литературния стил акмеизъм. От 1923 до 1940 г. над публикуването на стиховете й тегне забрана, част от творчеството й е забранена от цензурата до края на 80-те години. През това време тя продължава да пише поезия, пише есета за Пушкин, мемоари за Блок, Манделщам и Модилиани (известни са 16 платна на художника, за които поетесата е позирала). Превежда творчеството на френски, индийски, корейски, арменски и др. автори. Авторка е на стихосбирките „Вечер” (1912 г.), „Четки” (1914 г.), „Белая стая” (1917 г.), „Подорожник” (1921 г.), „Anno Domini” (1922 г.), „Тростник” (1940 г.), „Из шести книг“ (1940 г.), „Избрано” (1943 г.), „Стихотворения” (1961 г.) и др. През 1955 г. е възстановена в Съюза на писателите на СССР. През 1964 г. получава международната литературна награда „Етна-Таормина”, а през 1965 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Умира на 5 март 1966 г. в Москва. Едно от най-значимите й произведения – автобиографичният поетичен цикъл „Реквием”, е публикувано чак през 1989 г.